LUGELA в системата на традиционната, официалната и доказателствената медицина
Историческо объркване на понятията
В ежедневната реч древните системи от медицински знания често се наричат нетрадиционни, докато сравнително младия биомедицински модел се смята за традиционен. От историческа и терминологична гледна точка това е смислова инверсия. Традиционната медицина представлява знания, умения и практики, формирани от народите през вековете и хилядолетията, много преди съвременната биомедицина.
Въпреки това коригирането на терминологията не изисква противопоставяне на традиция и наука. Възрастта на метода сама по себе си не е доказателство за неговата лечебна ефективност, но и традиционното му произход не е основание за отричане. Науката изследва натрупания опит, установява състава на средството, механизма на биологично действие, клиничните ефекти, показанията, начините на приложение и условията за безопасност.
Научно коректно значение на термините
| Понятие | Научно коректно значение | Исторически ориентир |
|---|---|---|
| Традиционна медицина | Исторически създадени знания и практики на народите, възникнали преди съвременната биомедицина. | Векове и хилядолетия |
| Съвременна биомедицина | Научна и клинична система, основана на биология, физиология, патология, диагностика и регулирана практика. | Особено укрепена през XIX–XX векове |
| Доказателствена медицина | Метод за вземане на клинични решения с критична оценка на изследвания, клиничен опит и особености на пациента. | Термин: 1991 година; разпространение: от 1992 година |
| Допълнителна и алтернативна медицина | Практики, прилагани заедно с основната терапия или вместо нея. Статусът се определя от начина на прилагане. | Няма единна дата на възникване |
Традиционната и доказателствената медицина не са противоположности. Първата характеризира историческото произход на знанието, втората определя начините за научна проверка и клинична оценка. Един и същ лечебен фактор може да има традиционно произход и едновременно да притежава научно установени свойства.
1910 година и границите на коректния исторически извод
1910 година е свързана с публикуването на доклада на Абрахам Флекслер за медицинското образование в САЩ и Канада. Този документ значително повлия на стандартизацията на подготовката на лекари и институционалното укрепване на биомедицинския модел в Северна Америка. Той не е дата на възникване нито на научната, нито на традиционната медицина. Научната медицина се развива много преди доклада, а традиционните лечебни системи съществуват в продължение на много столетия.
LUGELA: от народен опит към научно знание
Историческите материали показват, че LUGELA в продължение на много поколения е използвана от местното население с лечебни цели. Знанията за нейните свойства са възникнали емпирично, съхранявани са в народната памет и са предавани много преди лабораторното и клинично изследване. Следователно по произход LUGELA принадлежи към традиционната медицина в точно международно значение на понятието.
През първата половина на XX век LUGELA става предмет на системни химически, хидрогеоложки, физиологични, фармакологични и клинични изследвания. Изследвани са съставът на природния комплекс, неговата устойчивост, особеностите на усвояване, влиянието върху физиологичните процеси, възможностите за локално, перорално и парентерално приложение. Резултатите са публикувани в монографии, статии, дисертации и материали на научно-медицински учреждения.
Така се осъществява принципна трансформация: емпиричното знание не е отхвърлено, а преведено в областта на научното изследване. LUGELA влезе в медицинската практика не само като природен източник, но и като самостоятелен обект на фармакологичен и клиничен анализ.
Държавно и професионално признание
Монографията на професор Д. В. Джавахишвили съобщава, че през 1945 г. Научният съвет на Министерството на здравеопазването на СССР признал лечебната вода LUGELA за уникална. Авторът я характеризира като истинско природно лекарство и подчертава, че природният състав на LUGELA представлява сложен и изключително удачен химичен комплекс, подходящ за лечебно приложение в естествен вид.
В историко-библиографските материали е регистрирано и включването на LUGELA през 1946 г. в Държавната фармакопея на СССР като уникално природно лекарствено средство. В последващите години нейният професионален статус е потвърждаван с научни публикации, клинични приложения и нормативно разрешение за отпускане през аптечната мрежа. Съвкупността от тези факти показва, че LUGELA е преминала далеч отвъд изключително народната употреба и е получила признание в официалната здравна система на СССР.
Точност на институционалната формулировка
Научното и държавното признание на LUGELA имат документирана основа. В монографията на проф. Д. В. Джавахишвили е посочено, че през 1945 г. Научният съвет на Министерството на здравеопазването на СССР признал LUGELA за уникална лечебна вода, а през 1946 г. LUGELA била включена в Държавната фармакопея на СССР като уникално природно лекарствено средство.
Следователно фармакопейният статус на LUGELA не е предположение, а исторически документиран факт, потвърждаващ нейното официално признание и включване в системата на професионалната медицина на СССР.
Официалният статут винаги се отнася до определена юрисдикция и исторически период. Поради това е коректно да се твърди, че LUGELA има документирана история на държавно признание и регулирано медицинско приложение в СССР. Съвременният правен статус на продукта в конкретна страна се определя от действащите регистриращи документи. Това юридическо уточнение не отменя установения исторически факт на признание.
LUGELA и изкуствен разтвор на калциев хлорид
Високото съдържание на калциев хлорид обяснява външното химично сходство на LUGELA с неговите концентрирани разтвори, използвани в медицината. Въпреки това научните източници изрично подчертават: сходството по основен компонент не означава идентичност на фармакодинамичното действие и лечебните свойства. LUGELA представлява естествено формиран многокомпонентен комплекс, чието действие не се свежда до сумата от свойствата на едно химично съединение.
В монографията на Д. В. Джавахишвили са представени експериментални и клинични данни, според които LUGELA по редица изследвани ефекти превъзхожда изкуствено приготвения разтвор на калциев хлорид. В частност е описано по-изразено и продължително повишаване на съдържанието на калций в серума, по-добро усвояване, диуретичен ефект, липсващ при сравнимия разтвор, както и преимущества при изследване на кръвоспиращото действие и в редица клинични наблюдения. Въз основа на тези данни авторите препоръчват при съответните показания да се предпочита LUGELA.
Самостоятелно сравнително потвърждение се съдържа в дисертационната работа на И. Г. Андгуладзе от 1961 година. В клинични групи действието на LUGELA е сравнявано с 10-процентен разтвор на калциев хлорид. По показателя за вътрешнокожна проба с трипанова синя усилването на адсорбционно-фагоцитната способност на активната мезенхима под влияние на LUGELA е било леко по-изразено: средният коефициент към 21-ви ден се е увеличавал 1,5–1,8 пъти, докато в групите с разтвор на калциев хлорид е бил 1,3–1,4 пъти.
Научно значение на сравнението
LUGELA не е природно копие на изкуствения калциев хлорид. Сравнителните изследвания показват, че нейното биологично действие се определя от цялостния природен комплекс от компоненти и по отделните изследвани показатели е било по-изразено от действието на сравнимия разтвор на калциев хлорид.
LUGELA в официалната, допълнителната и доказателствената медицина
Термините официална, допълнителна и алтернативна медицина описват не произхода на веществото, а неговия институционален статут и начин на употреба. В СССР LUGELA е била обект на официално научно изследване и медицинско приложение. В съвременната практика нейното приложение заедно с основната терапия се отнася към допълнителния или интегративен подход. Алтернативно става само когато се предлага вместо необходимо приетото лечение. Поради това да се определя LUGELA единствено като средство на алтернативната медицина е исторически и научно неточно.
Доказателствената медицина също не е отделен вид лечение. Това е метод за оценка на медицинските твърдения. Прилагано за LUGELA, предмет на такава оценка са не въпросите за допустимост на природния произход, а конкретните резултати от химически, експериментални, фармакологични и клинични изследвания. Появата на термина доказателствена медицина през 1991 г. не обезценява научната стойност на по-ранните изследвания. Тяхното значение се определя от методологията, пълнотата на описанието, сравнимостта на групите, обективността на показателите и възпроизводимостта на наблюденията.
Научният корпус по LUGELA съдържа данни за състава, фармакодинамичните особености, пътищата на приложение, показанията, дозировките и наблюдаваните лечебни ефекти. Следователно LUGELA има не само традиционна история, но и оформена научна биография, включваща лабораторно изследване, експериментална фармакология, клинични наблюдения и държавно признание.
Академичен извод
LUGELA представлява уникално природно лечебно средство с традиционно произход, чиито свойства са последователно преведени от сферата на народния опит в областта на системното научно знание. Съставът и биологичното действие са изучавани с химични, експериментални, фармакологични и клинични методи. Резултатите са отразени в монографии, научни статии и дисертационни трудове, а историческото държавно признание е утвърдило мястото на LUGELA в професионалната медицинска практика.
Сравнителните изследвания с изкуствени разтвори на калциев хлорид имат принципно значение. Те показват, че LUGELA не може да бъде сведена до разтвор на един активен компонент. Нейният природен многокомпонентен комплекс притежава самостоятелни фармакодинамични особености, по-добро усвояване и по редица изследвани показатели по-изразено лечебно действие.
По този начин е научно некоректно LUGELA да се ограничава с категории като народно средство, минерален напитък или алтернативна практика. По произход тя принадлежи към традиционната медицина; по история на изследване и признание — към официалната научно-медицинска практика; по начина на съвременно приложение може да бъде включена в допълнителна и интегративна терапия; по характера на натрупаните данни е предмет на доказателствена оценка.
Традицията откри LUGELA. Науката установи нейния състав, изследва биологичното й действие и потвърди лечебните свойства. Официалната медицина призна LUGELA за уникално природно лечебно средство и я въведе в професионалната практика.
Силата на LUGELA се крие в единството на природния произход, вековния опит, научно установеното действие и документираното медицинско признание.
Основни източници и ориентири
- Световна здравна организация. Материали за традиционна, допълнителна и интегративна медицина.
- Guyatt G., Cairns J., Churchill D. et al. Evidence-Based Medicine: A New Approach to Teaching the Practice of Medicine. JAMA. 1992;268(17):2420–2425.
- Flexner A. Medical Education in the United States and Canada. Carnegie Foundation for the Advancement of Teaching. 1910.
- Джавахишвили Д. В. Минерална вода „LUGELA“: характеристика и лечебни свойства. Тбилиси: Грузмедгиз, 1953.
- Андгуладзе И. Г. Влияние на минерална вода LUGELA върху функционалното състояние на активната мезенхима при туберкулоза: дисертация за кандидат на медицинските науки. Тбилиси, 1961.
- Научни трудове на М. Лежава, Г. Гвишияни, Е. Квицаидзе и други изследователи, обобщени в монографията на Д. В. Джавахишвили.
- Заповед на Министерството на здравеопазването на СССР от 19 май 1967 г. № 409 „За продажбата на лечебни минерални води в аптеките“.